Skip to main content

Balkan Gas Hub - a reality check



Газовият хъб "Балкан" стана синоним на политиката на страната в сферата на природния газ. Колчем стане въпрос за природен газ и веднага идва магическата дума "Балкан Хъб".
За да не спекулираме с различните версии, по горе е официалната, така както е поднесена от Булгартрансгаз. Факт е, че не е последната версия, защото не отчита развитията от Турския поток - но дава добра база. 
Именно тя показва достойнствата и недостатъците на идеята и на прогнозите за съдбата и.
Главният въпрос, на който идеята за "Балкан Хъб", трябва да даде отговор е - какво се стремим да постигнем чрез нея?
Да започнем, че енергийната ни политика не може да се изчерпва с национален идеал да посредничим на други в реализирането на повече транзит. На първо място е задоволяване на енергийните потребности на потребителите на конкурентни и достъпни цени и сигурни доставки.
Ако целта е да максимизираме положението си и да увеличим приходите си от оказване на услуги по транзит, то и това трябва да минава през призмата на интересите на потребителите, т.е. не просто да минава през България газ, но и да имаме достатъчно разнообразие на доставчици, достатъчна конкуренция и достатъчни количества, така че във всеки момент функциониращия пазар да предоставя най-добрия избор. 
В този смисъл е добре да направим нещо като реалити чек - да съпоставим приказките с реалностите на пазара. Очевидно е, че се намираме в преходен 
Погледнете картата - да претеглим за достоверност приеманията.
Първо, няма никакъв вариант от Черно море да влезе през някакъв поток руски природен газ в тези размери - 62 млрд. кубически метра. Ако идеята е да градим виртуални кули на надежди, не е зле. Но ако това са приемания, върху които трябва да ангажираме ресурси и да инвестираме - е беда.
Има ли вариант някакъв руски газ все пак да влезе през Черно море, в повече от сега транзитираните обеми, отговорът е еднозначен - няма никакъв шанс.
Може ли да получим изключение за транзит на същите количества руски газ, които в момента пренасяме, при смяна на точката на доставка - румънска на турска граница, отговорът е далеч от положителен, защото ако Газпром се ползваше като заварено положение по сегашния си договор за транзит по Трансбалканския газопровод и не беше длъжен да освобождата 50% от капацитета, то по новите трасета, процедурата тръгва от нула. 
Писмото на ЕК по този въпрос изобщо не третира тази тема и е прекалено далечна надежда, казаното в него да се смята за "зелена карта от ЕК да се реализираме европейски проект върху Турски поток".
Нормално е правителството на Борисов се опитва да намери алтернатива на загубите от прекратяване на транзита на газ през България - все пак са близо 100 милиона долара.  
Основният въпрос е дали решението ще се намери чрез друг руски газ или да търсим алтернативи извън руската парадигма.
В същност това, което ЕК казва е, че не възразява срещу вноса на руски газ, което не е никаква промяна в позицията. 
Няма как ЕК да даде съгласие на интерконектор с Турция, по който да тече руски газ с тези параметри - 15.7 милиарда кубически метра, и въз основа на този газ ние да градим идеята на Газов хъб. В момента в който този газ стъпи на ЕС територия, т.е. у нас, веднага ще трябва да докажеч, че тези 15 милиарда са 50% от по-голям поток и в тази тръба имат равностоен достъп трети страни. Вероятно в нечие незрели глави се върти идеята ние или европейски компании да купуват този газ в Турция и да го вкарват през разлини компании, но това е сметка без кръмчар. Вярно е, че Газпром винаги може да включи в уравнението някоя от европейските си компании или партньори, но този номер не минава пред Комисията.  Вероятността Газпром да се съгласи този газ да влизи в ЕС - България или Турция, през турски или други неруски фирми, за да се заобиколят изискванията на третия енергиен пакет, е теоретично възможно, но малко вероятно от практична гледна точка. Факт е, че Газпром използва европейски фирми да търгуват с негов газ, но тази привилегия не се разспростира, поне засега, до турски и български фирми - Булгаргаз. Официалните лица в Газпром вече отрекоха еднозначно, че няма да допуснат български фирми да продават техен газ. Дори елементарният анализ показва, че надеждите за специално третиране, на фона на практиките от близкото минало, е повече от абстракция - пълна илюзия.
Ако разчитаме на други 15 милиарда кубически метра от неруски газ - примерно азерски, иракски, турски и всякакъв друг, който може да влезе през Турция, значи мечтаем твърде нависоко. 
Това че Сокар и Булгартрансгаз са сключили договор не означава нищо - Сокар не разполога с допълнителни количества природен газ извън тези по Шах Дениз - 2. Да не говорим, че и те не са сигурни, та се налага да се увеличи вноса на руски газ в Азербайджан, именно за да може да изпълни ангажиментите си в чужбина. Не се съмнявайте, Газпром няма да се съгласи без условия да покрива вътрешното потребление в страната, за да може Сокар да изнася повече газ. Пр 
Много може да се говори за транзитните потоци и излищъците от газ, които могат да постъпят от Турция, но колкото са хипотезите, толкова са и рисковете, защото извън сигурните количества от Шах Дениз - всичко други с някаква степен на вероятност. При всички случаи, върху това не може да се стъпи и да се инвестира в усилване на капацитета на преносната ни инфраструктура.
Приеманията за местен добив от Черно море са спекулация, както от блока Хан Аспарух /там тепърва предстои втори сондаж през месец октомври/, така и блока Силистар /Шел/. Посочените количества - 2 милиарда кубически метра по никакъв начин не могат да бъдат свързани със сериозни източници. Особено от двете посочени компании. Не е проблем толкова, че има някакви числа, а че въз основа на тези "допускания" след това се правят изводи и се вземат решения за инвестиции. Без отношение към пазарни тестове, без договори и сигурност.
Да, действително имаме реални шансове да натоварим Трансбалканския газопровод с количества, които могат да постъпят от добива на газ в офшорната зона на Румъния и приеманията за 2 милиарда са достоверни, дори скромни. 
Количествата, които могат да постъпят от Гърция не са посочени, но те са в порядъка отново на 3-4 милиарда кубичести метра - основно през интерконектора. 
Прави впечатление подробните "допускания" за вход на газови потоци от други направления, особени с руски газ, но пропуска да се споменат конкретни количества от интерконектора Гърция и България, въпреки, че именно там има конкретни данни от проведените пазарни тестове и подадените обвързващи оферти.
Основната слабост на този идеен проект за газов хъб Балкан, че е твърде схематичен и не отчита промяната в тенденциите на газовия пазар, който вече не се определя от продавачите, а от купувачите. Балканският газов хъб не е неутрален спрямо различните газови потоци и търговци, а калибриран основно и почти само към обслужване на Газпром и неговия газ. Присъствието на "други" газови потоци е или имагинерно, или силно надценено или изобщо го няма. 
В този смисъл всякакъв проект за развитие на газопреносната ни система не трябва да се води от идеята да обслужим Газпром или някой друг конкретен продавач, а от разбирането на тенденциите за развитие на потреблението в Югоизточна, Централна и Източна Европа и свързаното с това търсене, което можем да обсулжим като транзит.
Най-голямата слабост на проекта "Балкан хъб", че в него отсъства дееспособна българска газова компания, която да е реален играч като търговец на природен газ на регионалния газов пазар. Нещо повече, в обозрима перспектива Булгаргаз - като основен играч - по-скоро ща намали своя дял и количествата природен газ, с които търгува. Дори единият милиард кубически метра по договора с Шах Дениц-2 днес представлява проблем за ръководството на компанията. Тя няма идея как да купува и продава газ и у нас и зад граница. Как с такъв национален търговец да правиш газов хъб? Другите големи играчи на газовия пазар са или "в трудни" отношения с властта /Овъргаз/ или са достатъчно малки за да играят значима роля. Освен ако някой от властта зад кадър не "помпа" някой нов фаворит, който да заеме мястото на Булгаргаз. При всички случаи прекалено спекулативно и прекалено слабо като аргумент е да заложиш значителни инвестиции /над 2 милиарда евро!?/ в надграждане на преносната система въз основа на умозрителните схеми, без проверката на пазара.
Аргументът, че трябва да инвестираме "за всеки случай", при положение, че и сега преносната ни система има много незает капацитет, че няма изградени и функциониращи интерконектори с всички съседи, че не разширено газохранилището в Чирен, и най-вече че няма реална търговската платформа, която да предлага газ извън условията на Газпром, е сигурен признак на бъдещи загуби и най-вече липса на посока.
Грешните приемания за газово потоци, определят и вероятността от грешни хипотези и за изхода. Примерно усилването на потоците в посока Оряхово - без идея за съгласуване с румънския газов оператор и неговите планове.
Хвалбата или самочувствието, е притежаваме 80 процента от компресорните станции лесно може да се превърне в самокритика, ако тези мощности не се натоварват и не могат да се изкупят.
Имаме ли пред вид оператор на газов хъб, защото ако това се подразбира да бъде Булгартрансгаз, то веднага светват червени предупредителни лампи. 
Първо, газопреносната ни система - транзитната - не е освободена за ползване от трети страни, извън Газпром. Стотиците сключени сделки за нищожни обеми- т.н. стодоларови сделки - целят по-скоро да демонстрират добра воля пред ЕК, отколкото реално да отпушат свободните капацитети и да ги ангажират с нови играчи. Особено на входа и изхода, които се контролират от Газекспорт.  Има и други реализирани сделки, но те са основно с подструктури на Газпром и други "малки" местни играчи - далеч от обемите нужни за натоварване на системата до степен в нея да се появят достатъчно излишни газови количества, които да могат да се търгуват на къса и по-дългосрочна база. Това което се разбира като газов хъб.
Ако иска да реализира максимлано позицията си като център на транзит на природен газ в Югоизточна Европа, това което вероятно премиера Борисов разбира като хъб, трябва да сменим акцента - от това да обслужваме и се подчиняваме на Газпром, като се надяваме ЕК да бъде благосклонна към двустранните ни проекти за пренос на повече руски газ към Централна Европа, трябва да сменим "чипа".
Първо, трябва да изградим всички интерконектори, макар и с първоначално по-малки капаците. При натоварване, винаги можем да ги увеличим, още повече, че суаповите сделки са допълнителни възможност, дори при съществуващите капацитет.
Второ, тъй като няма никакъв изглед Булгаргаз да заиграе като регионален и самостоятелен играч - той ще си остане копие на "Овергаз" - местен представител на руския газов монопол, трябва спешно да привлечем възможно максимален брой търговци, като им дадем гарантиран и конкурентен достъп до всички преносни капацитети, включително на входа и изхода, като ги освободим от опеката на Газекспорт.
Трето, във вариантите за либерализация на газовия пазар, които се обсъждат в КЕВР все още се съхраняват бъгове, които се представени като защита на националните интереси - т.е. на националните играчи Булгаргаз и Булгартрансгаз, а в същност е защита на интересите на Газпром. Тъй като има достатъчно газ за да не се страхуваме, че ще останем без газ за вътрешно потребление, трябва да ускорим всеки проект, който води до материалната ни диверсификация - от местния добив, до лизинга на терминали за ВПГ или ангажирането на капацитети.
Четвърто, незабавно трябва да се уеднаквят условията за пренос - да се премине към входно изходни и "свързани" тарифи, като се изравнят тарифите за пренос на руски и на друг природен газ. Сега Газекспорт ползва субсидирани тарифи, които не само ни лишават от приходи, но изкивяват пазара, като лишават конкуентните му от възможността за преносят през България. Най-глупавото е, че така даваме възможност на Газекспорт да предлага своите договори за капацитет на трети страни - свои фирми и партньои за транзит през България. Можем да се сърдим само на себе си, че не си вземаме "своето", а друг печели от корумпираността на няколко държавни служители.
Пето, трябва да интензифицираме работата но споразуменията между операторите на газопреносните системи в Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Украйна и т.н. като на реципрочна основа предложим равно тарифно третиране - при най-добри условия - през България, за компании, които предоставят същите условия на български или чуждестранни фирми, които искат да ползват техните мрежи за пренос към България. В момента свръхвисоките тарифи на ДЕСФА убиват конкурентноспособностт на алтернативните доставки през Гърция за България, те са два и половина пъти по високи от сравнимите тарифи у нас.
Шесто, не трябва да се отлага либерализацията на газовя пазар у нас и на достъпа до мрежата, защото това също е едно от ключовите ограничителни условия за развитието на газовия пазар у нас. Няма как да бъдем хъб с толкова ниско потребление на газ. Докато у нас не се изградят мощности за генерация на електрическа енергия от газови турбини и развият разпределителните и преносни мрежи за дребните потребители - ние няма да имаме обективни условия да бъдем разпределителен център.
Списъкът е изисквания за да бъдем газов център е вероятно два или три пъти по-дълъг, но последното и според мен най-важно е, че европейския пазар върви към интеграция, но засега надделява егоизма, а не споделените решения 

доведе до значителен напредък чрез либерализиране на сегмента на газовия пазар на едро и чрез установяване на задължителна квота за търговия на организираните пазари.
Променя се пазарната динамика - от дългосрочни към къси договори, което променя цялата картина на планиране и инвестиции в развитието на газовата мрежа. Гъвкавост.





Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Петдесет души промениха Цацаров?

След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…