Skip to main content

Електромобилите uber alles, но не над разума

"Дори ако Британия, Франция и Западния свят, като цяло, преминат сто процента на електроавтомобили, ще бъде прекрасно, но това няма да бъде достатъчно.... Все още има по-малко развити икономики, които няма да могат да направят този преход". 
“Even if the UK, France and the Western world, in general, will all go to 100 percent electric vehicles, that would be great, but that wouldn’t be enough…We still have less advanced economic economies that cannot do that switch.” 
Ben van Beurden, CEO of Royal Dutch Shell (7/28)

Моят принос към дебата за въглеродната неутралност/тежест на електроавтомобилите. От двете вероятности да се окажем прекалени оптимисти или песимисти по отношение скоростта и най-вече мащаба на навлизане на електромобилите на пазара, по-щадящата здравето и финансите е песимистичната. Защото хиперболизацията на лекотата на прехода към електромобили може и вече ни докарва много беди - нерационални очаквания, които лесно могат да се превърнат в непредвидени и нежелани негативни последствия.
Ключовият въпрос не е дали си струва или не, а най-вече в трезвата оценка на способността да реализираме подобен преход, да управляваме последствията и опасността от щраусов рефлекс - да не забелязваме никой освен егото на собствените си амбиции.
Не само като глобални граждани, а като граждани на България, участници и съотговорници във възпроизводството на националното богатство.
В потвърждение на цитираните по-горе думи, казани от шефа на Шел - напълно съзнавам, че еко и прочие зелени, веднага ще го отхвърлят като "заинтересован", съгласете, че в тях има доста мъдрост. Трудно ще поспорите с това.
Опитайте се да сметнете колко ще струва прехода, кой ще го плати, кой ще произведе електроавтомобилите, които да заместят бензиновите и дизеловите, кой ще рециклирира последните и кой ще сметне въглеродния отпечатък на електроавтомобилите не по отношение на конкретната единица електроавтомобил, а по отношение на общата системна стойност СО2 отпечатъка при прехода на единица електроавтомобил. И къде е нашето място в тази верига от събития, от възможности и рискове да загубим или да спечелим.
Грубата сметка е тези 30 хиляди долара за най-новата "Тесла" умножете по автомобилния парк в страната в хоризонт от 15 години. Това са 60 милиарда долара!? И при това само за придобиване.
За да ги имаме трябва да произведем стоки и услуги, да ги изнесем, за да имаме валутата, с която да купим тези електроавтомобили. Можем да намалим част от сметката като започнем да произвеждаме някаква част у нас - независимо дали цял електроавтомобил или детайли и възли за него. Но това няма как да се самослучи, ако нямаме стратегия и не се позиционираме на глобалния пазар. Това със заклинания за ползите на електроавтомобилите само няма как да стане.
 Ако и когато мога ще си купя електроавтомобил. Но не преди това и не на всяка цена, само защото някой от една страна ми е забранил да карам бензинов, но от друга не ми е предложим достъп до електроавтомобил, който е поносим.
А сега отнесете казаното от шефа на Шел към родната действителност - не става дума за едни хора от центъра на София или за по-богатите да минат на електроавтомобили, но и за ромите и за бедните, жители на по-малките градове и села.
Не става дума за амбиции на и за елита.

Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Петдесет души промениха Цацаров?

След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…